Резервати





Съгласно Закона за защитените територии, за  резервати се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Те се управляват с цел запазване на естествения им характер; научна и образователна дейност и/или екологичен мониторинг; опазване на генетичните ресурси; запазване на естествени местообитания и на популациите на защитени редки, ендемитни и реликтни видове; развитие на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания.

В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на:

1). яхната охрана;

2) посещения с научна цел;

3) преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел определени със заповед на министъра на околната среда и водите;

4) събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите.

5) потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.

Посещенията по т. 2 и 4 се осъществяват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица.

На територията на РИОСВ-Бургас са разположени 6 резервата.


Резерват „Силкосия“ е първият резерват в България. Обявен е с Постановление на Министерски Съвет № 10346/23.07.1931 г. (обн. ДВ, бр. 103/1931 г.), с последващи изменения ПМС № 8485/29.04.1933 г. (обн. ДВ, бр. 77/1933 г.) и ПМС № 13188/20.09.1934 г. (обн. ДВ, бр. 160/1934 г.), с цел запазване на естествени широколистни гори от дъб и източен бук. Разположен е в землището на с. Българи и с. Кости, общ. Царево, с площ 3896 дка.

Растителното богатство на резервата е значително – 207 установени видове висши растения, от които 22 вида са с консервационна значимост. Резервата е типично горски. Съхранява най-типичите и реликтни гори от бук и дъб с подлез от вечнозелени храсти – странджанска зеленика, лавровишня, джел,  странджанско бясно дърво. Средната възраст на дърветата е 120-130 години, в отделни случаи надвишава 200 години. На територията на резервата се срещат 50 защитени животински вида – обикновен тритон, кафява крастава жаба, пъстър смок, шипобедрена и шипоопашата костенурка и др. Отрнитофауната е представена от сойка, авлига, южен славей, разнообразие от грабливи птици и др. От бозайниците се среща европейския вълк, дивата котка, горски сънливец и др. 

Резервата е разположен от двете страни на четвъртокласния път за село Кости, което го прави лесно достъпен. Посещенията в него се извършват по единствената определена и маркирана за целта пътека.


Резерват „Узунбуджак“ е най-големият от всички резервати на територията на област Бургас. Обявен е със Заповед № 2245/30.12.1956 г. на Управление на горското стопанство към Министерски съвет, актуализиран по площ със Заповед № РД-475/30.07.2018 г. Министерството на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 76/2018 г.), с цел опазване на представителни за Странджа горски съобщества от източен бук и източен горун с участието на южноевксински вечнозелени и листопадни храсти и тревни видове. Разположен е в землището на с. Сливарово, общ. Малко Търново, с площ 26 613,047 дка  на границата с Република Турция.

Установени към момента са 635 вида висши растения, от които 46 вида са с консервационна значимост. Територията на резервата е съставена от горски съобщества с доминантно участие на източен горун със съпътстващи видове – благун, цер, странджански дъб – лъжник, обикновен и келяв габър. Вечнозеления подлес е представен от странджанска зеленика, лавровишня, понтийско бясно дърво, колхидски джел и калуна. На територията на резервата са установени 49 вида бозайници (от които 17 вида прилепи): европейски вълк, видра, дива котка, златка и др.

В резервата има определени четири пътеки за посетители, които разкриват красотите на запазената девствена природа.

С решение от юни 2017, на 29-ата сесия на Междуправителствения координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО, състояла се в Париж, резервата е обявен за част от сърцевинната зона на едноименния Биосферен парк „Узунбуджак“, обхващащ територията на Община Малко Търново.


Резерват „Тисовица“ е обявен със Заповед № 169/16.02.1990 г. на Държавен комитет за опазване на  околната среда (обн. ДВ, бр. 18/1990 г.), актуализиран по площ със Заповед № РД-660/13.10.2017 г. на Министерството на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 91/2017 г.), с цел запазване на естествените горски екосистеми от благун, горун, източен бук и зеленика, както и местообитания на редки  и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Разположен е в землището на с. Кондолово, общ. Царево, с площ 7 577,022 дка.

На територията на резервата се срещат 132 вида висши растения, от които с консервационно значение са 10 вида. В Червената книга на България са вкючени 3 вида с категория „застрашен“ – тис, колхидски джел и странджанско бясно дърво. Горските съобщества покриват почти цялата територия на резервата. Представени са предимно от източен горун, източен бук и благун, с подлес от вечнозелени и лостопадни храсти и тревисти южноевксински видове.

Фаунистичното богатство на територията е огромно. Срещат се около 400 животински вида. шипобедрената шипоопашата и обикновената блатна костенурка са с голяма консервационна значимост. Установени са още слепок, жълтокоремник, смок мишкар и др. бозайноците са представени от дива свиня, благороден елен, сърна, дива котка, белка и др. За резервата са характерни видове за буково- дъбови гори: чинка, голям синигер, черноглаво коприварче, орехче.

За резервата има одобрени две пешеходни пътеки за посетители предвид труднодостъпния район от двете страни на р. Тисовица.


Резерват „Ропотамо“

Част от него първоначално е била обявена за резерват през далечната 1940 г. С годините територията е променяла границите и категорията си многократно. През 1962 г. е обявен за народен парк, а през 1992 г. е възстановен като резерват и увеличен по площ. В границите му са включени някогашни природни забележителности и защитени местности. Резерватът е влажна зона по смисъла на Рамсарската конвенция. Разположен е в землищата на гр. Созопол и гр. Приморско, с площ 10007 дка.

Характеризира се с многообразието от местообитания, като лонгозни гори, блата, скалисти крайморски брегове, пясъчни дюни, открити пространства, дъбови и букови гори. Установени са общо 536 вида висши растения, от които 86 растителни вида с природозащитен статут. Голяма част от територия на резервата е заета от гори – преобладават ксеротермни дъбови гори от цер, благун, космат и виргилиев дъб, често примесени с келяв габър, мъждрян, а на места и със сребролистна липа. В резервата се опазват едни от големите площи „стари гори“. Около двата бряга на река Ропотамо и блато „Аркутино“ се наблюдават типичните лонгозни гори характерни с увивни растения – обикновен повет, бръшлян, хмел, гърбач, скрипка и дива лоза.

Дюнният комплекс на резервата е най-представителният и еталонният в Черноморският биогеографски регион и един от най-представителните за мртежата на Натура 2000 в Европа. Тук се намира и най-голямата дюна в България и на Балканския полуостров, висока около 50 м. За крайморските пясъци на резервата е характерна и рядко срещащата се пясъчна лилия. Поради изключителната си красота и приятен аромат тя е наричана още Царицата на цветята или Морски нарцис.

Бреговете на блато „Аркутино“ са силно обрасли с тръстика, папур, сива върба, а на откритата водна площ могат да се видят зелените острови от Бяла водна лилия.

Резерватът се обитава от 51 вида бозайници ( от които 19 вида прилепи): благороден елен и елен-лопатар, сърни, муфлони, лисици, чакали, видри, мишевиден сънливец, пъстър пор. Изчезнали видове от бозайниците са мечката, рисът и тюленът-монах.

Към резервата е открит посетителски център с оборудвани зала за демонстрации и информация на туристите и посетителски групи.

В резервата има одобрени 8 пешеходни и 1 воден маршрут. По пешеходните маршрути има поставени информационни табели, от които могат да се научат интересни факти за обитателите на защитената територия.


Резерват „Средока“ е един от късно обявените за категорията си защитена територия – със Заповед № 75/18.01.1989 г. на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет (обн. ДВ, бр. 9/1989 г.) и актуализиран по площ със Заповед № РД-74/09.02.2018 г. на Министерството на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 30/2018 г.). Целта на обявяване е запазване на характерни за района горски екосистеми, находища на редки и застрашени от изчезване разтителни и животински видове. Разположен е в землището на гр. Малко Търново и с. Стоилово, общ. Малко Търново, с площ 5986,675 дка. Част е от сърцевинната зона на Биосферен парк „Узунбуджак“.

Голяма част от територията на резервата е заета от гори, в които преобладават смесени дъбови или смесени гори от източен бук, източен горун и благун. От вечнозелените реликти са разпространени червената пираканта, лавровишнята, чашковидната звъника, понтийското бясно дърво и др. Установени са общо 231 вида висши растения, 17 от които с природозащитен статут.

Резерватът обхваща десния северен склон на долното течение на река Мечи дол. Теренът е много живописен, със стръмни склонове, а реката прави много меандри, редуват се вирове, прагове и водопади. Определени са три пешеходни пътеки за посетители.


Резерват „Витаново“ е обявен със Заповед № 1113/03.12.1981 г. на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет (обн. ДВ, бр. 101/1981 г.), увеличен по площ със Заповед № 1021/30.12.1992 г. на Министерството на околната среда (обн. ДВ, бр. 5/1993 г.) и актуализиран по площ със Заповед № РД-73/09.02.2018 г. на Министерството на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 30/2018 г.). Целта е опазване на първични гори от източен бук и източен горун и характерна флора и фауна за територията на Странджа планина. Разположен е в землищата на гр. Малко Търново и с. Бръшлян, общ. Малко Търново, с площ 11060,742. Част е от сърцевинната зона на Биосферен парк „Узунбуджак“.

Горските територии заемат почти цялата площ на резервата. Съставени са предимно от източен бук, източен горун, цер, благун, обикновен габър, трепетлика, сребролистна липа и др. Подлесът е от лавровитен тип – странджанско бясно дърво, бодлив залист, по-рядко лавровишня, колхидски джел, калуна и листопадна кавкаска боровинка. Установени са 487 вида висши растения, от които 31 вида са с консервационна значимост. Ендемичните видове са 9, като сред тях са локалният ендемит търилово великденче и българските ендемити българска круша и крумово великденче.

Представители на едрите бозайници са сърна, див заек, европейски вълк, видра, дива котка и др. Срещат се шипобедрена и шипоопашата костенурка, пъстър смок, южен гребенест тритон. От птиците са установени голям ястреб, сив кълвач, полубеловрата мухоловка и др.

Резерватът граничи с Република Турция, като в него са определени четири пешеходни пътеки за посетители.


Подробна информация за всеки резерват може да се намери в плановете им за управление на следния адрес.