Световен ден на влажните зони - 2 февруари 2019 година


Световният ден на влажните зони се чества всяка година на 2 февруари

Темата за 2019: „Влажни зони и климатични промени“

С два открити урока, РИОСВ-Бургас ще отбележи Денят на влажните зони:

  • на 1 февруари от 12:30 в „Акад. Н. Д. Зелинский“ с ученици от IX клас;
  • на 4 февруари от 11:30 в ОУ „Антон Страшимиров“ с ученици от II клас.

 

За последните 35 години честота на природните бедствия е нараснала повече от два пъти, като 90 % от тези бедствия са свързани с водата. Предвижданията за бъдеще са за още по-екстремни метеорологични условия. Влажните зони играят значителна роля в стабилизирането на емисиите на парникови газове и смекчаване на последиците от изменението на климата.

Влажните зони са буфер за крайбрежните райони срещу екстремни  климатични явления 

Крайбрежните влажни зони като солените блата, мангровите гори, „подводните ливади“ с морска трева и кораловите рифове действат като естествени ограничители. Те намаляват интензивността на вълни, бури, цунами като предпазват 60 % от населението от наводнения и щети върху собствеността, и загуба на живот.

Влажните зони редуцират наводненията и облекчават засушаванията
Вътрешните влажни зони като реки, езера, блата и заливни равнини, функционират като гъби, абсорбират и съхраняват обилните количества валежи и редуцират щетите от наводнения. По време на сухите сезони в пустинни климатични условия, влажните зони освобождават съхраняваната в тях вода като така забавят настъпването на суша и минимизират недостига на вода. 

Влажните зони абсорбират и съхраняват въглерод 

Торфищата, мангровите гори и морската трева съхраняват огромни количества въглерод. Торфищата покриват само около 3% от площта на нашата планета, но съхраняват приблизително 30% от целия въглероден двуоксид – два пъти повече от всички световни гори заедно. Влажните зони са най-ефективните „складове“ на въглерод Земята. 

Не трябва да пресушаваме влажните зони 

Когато влажните зони се пресушават или изгарят (най-често за земеделие), влажните зони се превръщат от „складове“ на въглерод в източник на въглерод като отделят в атмосферата съхраняваният от тях въглерод в продължение на векове. Емисиите от въглероден двуоксид от пресушени или изгорени торфища се равняват на 10% от годишните емисии на всички видове изкопаеми горива.

Трябва да опазваме и възстановяваме влажните зони

Стратегиите, насочени към адаптация и отговор на климатичните промени трябва да включат разумно ползване на влажните зони. От 1970 г. насам, 35% от влажните зони в световен мащаб са загубени. Гражданите, общностите и правителствата трябва да работят заедно за опазването на тези изключителни екосистеми, които ни помагат да се подготвим, да се справим и да отговорим на измененията на климата.

Ключови послания: 

- Не сме безсилни срещу климатичните промени;

- Влажните зони ни помагат да се подготвим, да се справим и да отговорим на въздействията от климатичните промени;

За отбелязването на Световния ден на влажните зони, тази година се насърчават следните дейности: 

- Посетете влажна зона;

- Организирайте събитие, за да информирате за значението на влажните зони;

- Регистрирайте и публикувайте тук на интернет страницата на Рамсарската конвенция Вашите инициативи по повод отбелязването на Световния ден на влажните зони.

Влажните зони са територии, в които водата покрива почвата или присъства в повърхностния й слой, целогодишно или сезонно. Това са екосистеми, в които водата е основния фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Според Рамсарската конвенция, влажните зони са: блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля 6 метра. Конвенцията за опазване на влажните зони е международно споразумение, подписано на 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар.

Брошура

Постер