Биологично разнообразие





Биосферен резерват „Узунбуджак“ представлява част от Странджа планина. Тя е един от най-интересните и с богато биоразнообразие райони в България и Европа. Територията ? се явява естествен преход между растителността, флората и фауната на Европа и Азия, поради наличието на сухоземна връзка, съществувала допреди около 7500 г. на мястото на днешния Босфорски проток. Флората на биосферния резерват се отличава с големия си брой видове, имали широко разпространение по време на терциера (терциерни реликти). Животинският свят също е забележителен с разнообразието си от видове. Много от тях са със световно, европейско и национално значение.

                                                 снимки: Спас Узунов и архив Община Малко Търново

 

 Разнообразието от природни местообитания на територията, е много голямо и включва представители в множество основни групи хабитати: храстови, тревни, сладководни, скали и пещери, гори, обработваеми площи и създадени или силно повлияни от човешката дейност местообитания.

Според класификационната система EUNIS на местообитанията в Европа, на територията са установени 62 типа природни местообитания. Съгласно хабитатната класификация по Директива 92/43/ЕИО са разпространени 21 типа местообитания. Горите заемат около 75 % от територията. Най-разпространени са приоритетните горски местообитанията от южноевксински тип (разпространени по южното черноморско крайбрежие, като единствените им представители за територията на ЕС са разпространени в Странджа), включващи гори от източен бук с кавказка боровинка (Vaccinium arctostaphylos), колхидски джел (Ilex colchica), странджанска зеленика (Rhododendron ponticum) и лавровишня (Laurocerasus officinalis), гори от източен бук (Fagus orientalis), източен горун и благун (Quercus polycarpa, Q. frainetto), гори на странджански дъб-лъжник (Quercus hartwissiana), гори от източен горун с кавказка иглика (Primula acaulis ssp. rubra), странджанско бясно дърво (Daphne pontica), странджанска зеленика (Rhododendron ponticum) и мн. др. Разнообразието от природни местообитания се допълва от наличието на карстови терени и пещери, крайречни галерийни гори и на тревни съобщества, формирани под влияние на хилядолетната човешка дейност. С особено природозащитно значение са реките и потоците, елино-балканските съобщества на едногодишни треви и на многогодишни житни треви, елино-мизийските крайречни влажни ливади с детелини (Trifolium sp.), влажните ливади, пасищата, изворите, скалните масиви, скалните венци и пещерите.

В биосферния парк е съсредоточено едно от най-голямото като брой биологични видове в съответните групи  биологично разнообразие сред всички защитени територии в България. Флората се отличава с големия си брой видове, имали широко разпространение по време на терциера (терциерни реликти) – 63 вида. Седем от видовете се срещат за територията на Европейския континент единствено в Странджа Сред тях често странджанската зеленика (Rhododendron ponticum), странджанското бясно дърво (Daphne pontica) и по-рядко кавказката боровинка (Vaccinium arctostaphylos) и странджанският дъб-лъжник (Quercus hartwissiana) са основни участници и образуватели на растителните съобщества, а останалите са сред видовете с най-голямо консервационно значение – колхидският джел (Ilex colchica), странджанското (търилово) великденче (Veronica turrilliana) и пухестото горянче (Epimedium pubigerum).

Сред безгръбначните животни консервационно значими са над 150 вида. В Червения списък на световно застрашените видове на Международния съюз за защита на природата (IUCN) са включени 14 вида, а в европейския списък на застрашените безгръбначни – 9. По Директивата за местообитанията се опазват пеперудите лицена (Lycaena dispar), еуфидриас (Euphydryas aurinia), калиморфа (Callimorpha quadripunctaria) и др., а от бръмбарите – еленовият рогач (Lucanus cervus), бръмбарът-отшелник (Osmoderma eremita), алпийската розалия (Rosalia alpina), обикновеният и буковият сечко (Cerambyx cerdo, Morimus asper funereus). Реликтни са около 30 вида, а от ендемичните 4 вида са локални и над 70 български.

Гръбначната фауна е изключително богата – 351 вида. В реките и другите вътрешни водоеми са установени 31 вида риби. Броят на реликтните видове е голям – 5 Понто-Каспийски (запазили се от времето на древното Сарматско море) и 2 бореални реликта. В Световния червен списък са включени 13 вида сладководни риби (3 от тях с високата категория „Уязвим“), а в националната Червена книга – 6 вида, сред които дивият шаран (Cyprinus carpio) и брияната (Chalcalburnus chalcoides). По Директивата за хабитатите 92/43/ЕИО се опазват 4 вида – горчивка (Rhodeus sericeus amarus), брияна, кримска мряна (Barbus bergi) и резовски карагьоз (Alosa caspia bulgarica).

На територията на биосферния парк, са установени 9 вида земноводни – повече от половината от общо 16-те български вида. Застрашени в световен и европейски аспект са дървесницата (Hyla arborea), ендемичният подвид на сирийската чесновница (Pelobates syriacus balcanicus) и южният гребенест тритон (Triturus karelinii). Тук са установени и 24 вида влечуги, представящи 70% от богатството на българската херпетофауна. Със световно значение са популациите на 12 вида, от тях в Червения списък на световно застрашените видове към IUCN са включени обикновената блатна костенуркa (Emys orbicularis), шипобедрената и шипоопашатата сухоземни костенурки (Testudo graeca, T. hermanni), горският и ливадният гущер (Darevskia praticola, Lacerta agilis), жълтоухата водна змия (Natrix natrix) и др. Защитени видове на национално и европейско равнище са също каспийската блатна костенурка (Mauremys rivulata) (заедно с останалите три вида костенурки са включени в Директивата за хабитатите), смокът мишкар (Zamenis longissimus), змията червейница (Typhlops vermicularis), змиегущерът (Pseudopus apodus), балканският гекон (Cyrtodactylus kotschyi danilewski) и др.

Установени са 269 вида птици, което представлява две трети от цялата българска орнитофауна. Над 80 вида от тях се опазват съгласно Приложение 1 на ДИРЕКТИВА 2009/147/ЕО (Директива за птиците). 75 вида са вписани в Червената книга на България. Тук гнезди световно застрашеният ливаден дърдавец (Crex crex), включен в световния червен списък на IUCN на глобално застрашените видове. За южния белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi) вековните гори на Странджа са най-важната защитена територия в света. От световна величина са популациите на полубеловратата мухоловка (Ficedula semitorquata) (също световно застрашен вид от червения списък на IUCN) и жалобния синигеp (Poecile lugubris), а от европейска – на черния и бял щъркел (Ciconia ciconia, C. nigra), бухала (Bubo bubo) и четирите вида орли – малък креслив, скален (Aquila pomarina, A. chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus) и орел-змияр (Circaetus gallicus).

Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica, който събира ятата на Северна и Източна Европа и Сибир. Над Природния парк фронтът на прелета се стеснява и във върховите дни могат да бъдат наблюдавани огромни ята бели щъркели – до 40 хиляди за ден, и десетки стотици пеликани (Pelecanus onocrotalus, P. crispus), осояди (Pernis apivorus), мишелови  (Buteo sp.) и кресливи орли (Aquila pomarina, A. clanga). Наред с тези видове, над територията, по време на прелета могат да бъдат наблюдавани редица световно застрашени видове, съгласно червения списък на IUCN, сред които царски орел (Aquila heliaca), степен блатар (Circus macrourus), малък корморан (Microcarbo pygmeus) и др. Значението на района се допълва и от по-големите течащи и стоящи водоеми на територията на Община Малко Търново, използвани от водоплаващите не само за почивка, но и за презимуване.

В границите на биосферния парк се размножават 71 вида бозайници. Мечката (Ursus arctos) е изчезнала в края на ХVІІІ в., а присъствието на риса (Lynx lynx) след средата на ХХ век не е достоверно документирано. Прилепите са 26 вида, 13 от които присъстват в Световния червен списък: южен и малък подковонос (Rhinolophus euryale, Rh. ferrumequinum), трицветен, дългопръст и дългоух (Бехщайнов) нощник (Myotis emarginatus, M. capaccinii, M. bechsteinii), широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) и др. Първият и последните три от изброените видове са с висока категория на застрашеност съгласно съответния списък. Всички видове прилепи са защитени съгласно българското и европейско законодателство (Закон за биологичното разнообразие, Директива за хабитатите и др. документи). В червената книга на България са включени 9 вида. Дребните бозайници (без прилепи) са 30 вида, като в Световния червен списък са 6 вида гризачи – 3 вида сънливци (Glis glis, Dryomys nitedula, Myomimus roachi), сляпо куче (Spalax leucodon) и др. Съгласно Директивата за хабитатите 92/43/ЕИО/21.05.1992 г. се опазват мишевидният сънливец (Myomimus roachi) и европейският лалугер (Spermophilus citellus). Последните два вида са включени и в българската Червена книга. Обичайни за територията на Биосферния парк сред едрите бозайници са сърната (Capreolus capreolus), благородният елен (Cervus elaphus) и вълкът (Canis lupus). Широко разпространени са дивата свиня (Sus scrofa) и чакалът (Canis aureus) Често се срещат лисицата (Vulpes vulpes), язовецът (Meles meles), белката (Martes foina) и др. Популациите на редки за Европа видове като видрата (Lutra lutra) и дивата котка (Felis silvestris) са сред най-многобройните на континента. Редки видове на целевата територия са черният и пъстрият пор (Mustela putorius, Vormela peregusna). В Червената книга на България са вписани 5 вида. В Световния червен списък са включени пъстрият пор и видрата. Те, както и златката (Martes martes) и дивата котка, са защитени в България съгласно Закона за биологичното разнообразие. Два вида едри бозайници (вълк и видра) се опазват по Директивата за хабитатите.

Подробна информация може да намерите в  номинационната документация.